При кислородното рязане резултатът се определя от два газа: чистия кислород, който извършва самото рязане, и горивния газ, който осигурява предварителното загряване. Изборът на този горивен газ (ацетилен, пропан или природен газ) пряко влияе на скоростта на рязане, разходите и безопасността на процеса. В тази статия обясняваме кой газ в кои случаи е предпочитан избор.

Ролята на горивния газ

При кислородното рязане горивният газ формира предварителния пламък, който загрява метала до температурата на запалване. Самото рязане се извършва от струя чист кислород, но недостатъчното или неправилно предварително загряване означава или невъзможност за започване на рязането, или влошено качество на ръба. Затова изборът на газ е технически, а не случаен избор.

Видове газ и техните характеристики

Ацетилен

Ацетиленът е газът с най-висока температура на пламъка. Благодарение на това времето за предварително загряване се съкращава и рязането започва бързо; той е предпочитан избор при тънки и средни дебелини, както и при работа, изискваща често пробиване (piercing). Недостатъкът му е сравнително високата цена и необходимостта от по-строги мерки за безопасност при съхранение и употреба.

Пропан (LPG)

Температурата на пламъка на пропана е по-ниска от тази на ацетилена, следователно предварителното загряване отнема малко повече време. В замяна на това пропанът е по-икономичен и благодарение на високия си топлинен капацитет дава стабилни резултати при дебели листове. Заради ценовото си предимство пропанът се предпочита често при рязане на дебели плочи с голям тонаж.

Природен газ

Природният газ е опцията с най-ниски разходи, но изисква свързване към газопреносна мрежа, а температурата на пламъка му е най-ниска сред трите. При съоръжения с непрекъснато и постоянно производство, разполагащи с изградена газова инфраструктура, той е икономично решение; същевременно времето за предварително загряване при него е най-дълго.

Фактори, определящи избора

  • Дебелина на листа: При дебели листове топлинният капацитет на пропана/природния газ е предимство; при тънки детайли, изискващи бързо пробиване, ацетиленът е по-изгоден избор.
  • Разходи: Общата тенденция за единичните разходи е природен газ < пропан < ацетилен.
  • Обем на производство: При голям обем непрекъснато производство разходът на газ е определящ фактор за общите разходи.
  • Безопасност и инфраструктура: Условията за съхранение и наличието на газопреносна мрежа също влияят на избора.

Практически препоръки при преход между газове

Смяната на горивния газ не се ограничава само до промяна на разходите — тя изисква и повторно калибриране на горелката, налягането и разстоянието на дюзата спрямо материала. Операторите трябва да бъдат обучени за новите параметри на пламъка, тъй като директното пренасяне на настройките от един газ към друг често води до нестабилно предварително загряване и понижено качество на среза. Затова прехода към нов вид газ е препоръчително да се извършва постепенно, с пробни рязания преди преминаване към серийно производство.

Обобщение

Накратко: когато скоростта и честото пробиване са приоритет, ацетиленът е водещият избор; когато балансът между дебел материал и разходи е важен, пропанът е предпочитан; а когато е налична постоянна газова линия и ниските разходи са приоритет, природният газ е най-подходящ. Правилният газ се определя според дебелината на детайла и профила на производство.

Опитът на DMK Makina

В DMK Makina прилагаме подходящия горивен газ съобразно дебелината на материала и обема на всеки проект за кислородно рязане, за да гарантираме оптимално съотношение между скорост, качество на среза и разходи. Ако имате нужда от консултация относно избора на газ за вашия проект, свържете се с нашия екип.